21.02.2007 г., 17:10

мечтите

1.1K 0 1


Мечтите

Мечти, разхождащи се в пейзажа на нашето
съзнание.
Мисли за дивни цветя и сладки неща.
Объркано подсъзнание и копнеж.
И желание.

Мечти за тъмнина, борещи се амбиции и страх
съществуват тук също.
Както впрочем и трябва да бъде за да има баланс
между светлината и тъмнината.
Номера е да намериш точката на равновесие -
крачка в светлината и докосване в тъмнината.

Мечтите са свързани с нашето съзнание.
Реалността ги осъществява посредством
абстрактното мислене на освободеното съзнание.
Необвързани с морала и законите на обществото.
Мечтите са силата, която ни дава вяра
да създаваме.

Дебрите на нашето съзнание са скромни и те са
инструмент за създателя и за крадеца на дребно.
То има силна тъмна страна, за да се предпази от
всичко - вятъра, дъжда и гравитацията.
Ситуациите, в които го използуваме, са безброй.
Използуването му е ограничавано само от
въображението ни.

Съзнанието е Силата, обвивката на светлата ни
страна, която съдържа всичко, до което сме се
докоснали.
Това всъщност е и неговото предназначение.
То е създадено да ни помага в най-лошите ни
физически кошмари
и да ни разделя от сълзите.

Мечтите и съзнанието имат много повече общи
неща, отколкото изглежда на пръв поглед.
Те и двете имат светла и тъмна страна.
Те ни доближават до действителността и запазват
това, което е важно за нас.
Те запазват нашия свят и копнежите ни.
В едно цяло.

Някой съществува в мислите ни. Друг във
физическата ни действителност.
Обаче мечтите са свързващото звено на
подсъзнанието ни.
Свързващо звено, което придава форма на
най-съкровените ни мечти.
Едно символична връзка. Едното не може да
съществува без другото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Божева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...