8 dic 2016, 0:34

Мечтите на тревата

  Poesía
904 5 15

 

Със всяко действие ѝ ставаш все по-мил.
Със всяко действие ѝ ставаш по-далечен.
Надеждата на вятъра къде си скрил.
Къде си ти сега, поете...

 

Със всяко действие ѝ ставаш все по-скъп.
И тя ти дава всичко, ти пък - нищо.
Единствено поля и почва, и викът
в небето, да, а то е ниско.

 

Със всяко действие ѝ ставаш все по-мил,
с наивния си страх сълзите съхнат.
Любов, душата си къде си скрил.

 

Дъждът позеленял и поразпръснат
те чака да поруменееш там,

в цветята...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красотата на уникалността ти!
  • Привет Йоанче! Много ми е приятно да минавам тук и ми става толкова топло на сърцето, всеки път се прибирам с нов урок и красивото чувство, с което твориш своята поезия, проза и всичко което напишеш...оставяш следи... Прегръдка!
  • Много си събрала в този стих! Поздрави
  • Пленително!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...