Мечтите на тревата
Със всяко действие ѝ ставаш все по-мил.
Със всяко действие ѝ ставаш по-далечен.
Надеждата на вятъра къде си скрил.
Къде си ти сега, поете...
Със всяко действие ѝ ставаш все по-скъп.
И тя ти дава всичко, ти пък - нищо.
Единствено поля и почва, и викът
в небето, да, а то е ниско.
Със всяко действие ѝ ставаш все по-мил,
с наивния си страх сълзите съхнат.
Любов, душата си къде си скрил.
Дъждът позеленял и поразпръснат
те чака да поруменееш там,
в цветята...
© Йоана All rights reserved.
Прегръдка!
