Точно когато светът се разпада

и почва губиш под твоите крака,

когато вече не живееш в балада

и в душата си изгубил сякаш всяка мечта;

Когато сърцето на парченца е разбито

и ти е трудно с дробовете да дишаш,

когато си сам в утро мразовито

и по спомените минали въздишаш;

Когато поредната врата се затваря

и не знаеш накъде да вървиш,

когато колкото и да повтаряш,

оставаш нечут и се гневиш;

Когато сякаш сили нямаш

стабилно на краката да стоиш,

когато от всички искаш да избягаш

и от новото да спреш да се боиш,

надникни в сърцето си красиво.

Истината в него е стаена.

Ще видиш, че светът е място приветливо

и скоро душата ти ще бъде окрилена.

В себе си да вярваш трябва само

и мечтите си да следваш с жар.

Когато имаш нужда от другарско рамо,

в беззвездна нощ ще бъда твоя фар

Защото съм  крилата надежда

и никога не напускам човешката душа.

До теб ще съм, дори да ти изглежда,

че след мрака няма светлина.

Мечтай, приятелю, мечтай!

Мечтите сбъдват се, да знаеш.

С упоритост, вяра и надежда

всичко се постига, ако истински желаеш!!!