Да вярваш в доброто не е грях,

да търсиш смисъла в туй, което ти се случва,

да е изпълнен с усмивки твоят ден

и радост да даряваш на хората край теб.

Откак сме се родили, все мечтаем

за свят, изпълнен с доброта и сбъднати мечти,

за обич истинска, единствена,

изпълваща душата наша с топлина.

Минават часове, а после дните,

изнизват се годините край нас,

и с тъжно нежелание разбираме,

че нашите мечти все още са мечти.

Светът реален тъй различен от мечтите е,

препятствия, тревоги и болка

безмилостно погазват нашите души,

остава само мисълта в редките спокойни мигове,

че нявга ние ще сбъднем своите мечти.

В перманентна рана превърнала се е душата,

и само стонове от болка звучат в нашите глави.

Къде е днес надеждата?

Къде отиде слънчевият свят на нашите мечти?

Как искам да заспя и като се събудя,

кошмарът в този свят да се окаже сън,

душата ми отново да пирува,

изпълнена с мечтана светлина…

Очите гледат, но не виждат светлината,

като слепци потънали сме в мрака на страха.

Ще оцелеем ли, ще срещнем ли доброто

в този свят тъй чужд сега?

Протягаме ръце и търсим пак опора,

надежда, вяра в утрешния ден,

дано отново смисъл да открием

и с достойнство пак да крачим в утрешния ден…