26.10.2011 г., 21:57

Мечтите все още са мечти...

5.1K 1 0

Да вярваш в доброто не е грях,

да търсиш смисъла в туй, което ти се случва,

да е изпълнен с усмивки твоят ден

и радост да даряваш на хората край теб.

 

Откак сме се родили, все мечтаем

за свят, изпълнен с доброта и сбъднати мечти,

за обич истинска, единствена,

изпълваща душата наша с топлина.

 

Минават часове, а после дните,

изнизват се годините край нас,

и с тъжно нежелание разбираме,

че нашите мечти все още са мечти.

 

Светът реален тъй различен от мечтите е,

препятствия, тревоги и болка

безмилостно погазват нашите души,

остава само мисълта в редките спокойни мигове,

че нявга ние ще сбъднем своите мечти.

 

В перманентна рана превърнала се е душата,

и само стонове от болка звучат в нашите глави.

Къде е днес надеждата?

Къде отиде слънчевият свят на нашите мечти?

 

Как искам да заспя и като се събудя,

кошмарът в този свят да се окаже сън,

душата ми отново да пирува,

изпълнена с мечтана светлина…

 

Очите гледат, но не виждат светлината,

като слепци потънали сме в мрака на страха.

Ще оцелеем ли, ще срещнем ли доброто

в този свят тъй чужд сега?

 

Протягаме ръце и търсим пак опора,

надежда, вяра в утрешния ден,

дано отново смисъл да открием

и с достойнство пак да крачим в утрешния ден…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...