В деня на прошката ви представям

Мед и кръговрат

Не искам да слушам, 
да споря
за всяка глупост,
вкарваща ме
в кръговрат и лудост.
Не искам да псувам
ни на глас, ни на ум.
Как докара тая черта
да вадиш лошо от мен?
Къде остана всичко друго,
което прави наш'то "едно",
обединено във всичките ни
разлики?
Къде остана, остана ли
въобще?
Изчерпа ли се,
свърши ли и тя
като всичко друго
с годност или край?
Тогава да я наречем мед,
защото той поне
годност няма,
нека ние също не!
Какъв е тоя камък?
Защо стои?
Да го преместим заедно, 
да се помирим?
Ще помогнеш ли,
когато вътрешно боли?
Стискам зъби, знам, 
смисъл има и не е бил
само някога преди!
Има още, не си отиваме, нали?
Мълчим, болим, делим 
живот. Живот ли само?
Нещо или нищо друго
случайно да стои?
Дните си отиват...
Ние с тях ли ще си тръгнем?
А вместо този камък,
облак стоеше между нас...
Пухкав, розов,
побрал в себе си мечти.
Времето ли спука го?
Или пък изгни? - Сега е камък
и от нас зависи,
в какво ще го превърнем...
Моля, помогни!

В тоз' безумен кръговрат
устойчиви да бъдем като
мед!

А.А.

https://www.youtube.com/watch?v=x_Su8EKH_ls