17.03.2024 г., 6:52

Мед и Кръговрат

673 1 1

В деня на прошката ви представям

 

Мед и кръговрат

 

Не искам да слушам, 
да споря
за всяка глупост,
вкарваща ме
в кръговрат и лудост.
Не искам да псувам
ни на глас, ни на ум.
Как докара тая черта
да вадиш лошо от мен?
Къде остана всичко друго,
което прави наш'то "едно",
обединено във всичките ни
разлики?
Къде остана, остана ли
въобще?
Изчерпа ли се,
свърши ли и тя
като всичко друго
с годност или край?
Тогава да я наречем мед,
защото той поне
годност няма,
нека ние също не!
Какъв е тоя камък?
Защо стои?
Да го преместим заедно, 
да се помирим?
Ще помогнеш ли,
когато вътрешно боли?
Стискам зъби, знам, 
смисъл има и не е бил
само някога преди!
Има още, не си отиваме, нали?
Мълчим, болим, делим 
живот. Живот ли само?
Нещо или нищо друго
случайно да стои?
Дните си отиват...
Ние с тях ли ще си тръгнем?
А вместо този камък,
облак стоеше между нас...
Пухкав, розов,
побрал в себе си мечти.
Времето ли спука го?
Или пък изгни? - Сега е камък
и от нас зависи,
в какво ще го превърнем...
Моля, помогни!

 

В тоз' безумен кръговрат
устойчиви да бъдем като
мед!

А.А.


https://www.youtube.com/watch?v=x_Su8EKH_ls

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.А. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...