13 sept 2010, 20:45

Медена роса

  Poesía
1.8K 0 50

           Медена роса

         Със мед не се?       

     -Лекува диабет!

    *           *           * 

Напява гладната

цигулка на пчела…

стържеща, полети рисува.

Зад плет морала сит заспа,

де музите не съществуват!

 

Душата моя, тялото не пита

Макар, да е усукана от стрес

в пазвите на чуждите прелита,

безсрамно жива- личен интерес.

 

Не, не плътски, чисто платонично,

прескача да бере… зърна узрели. (@

Просто изкуство, няма нищо лично!

Сладко облизва- мислени парцели.

 

Страстите в мен пораждат… буря!

Ръцете търсят кръшния ти стан!

По пъпеш в дланите да туря…

да овършея… целия бостан!

 

В красиви форми на жена,

летяща сладостно рисува-

път към магическа страна

настръхналата пеперуда!

                                        

                                            *

Като мечти в очи навлиза

тестостерон… и ендорфин.

Сладка е вече всяка криза,

а разумът изгубен…

                                  инсулин!

 

 

--------------------------------------------------------------------

                                                  (@- Маймунско… А ?! Може и да не се чете!)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за меденката, Стенли, да ти се връща!
  • Не хлътвай виртуално-ще страдаш хормонално!Медено-сладка вечер!
  • Благодаря, Доче! Сашо, недей така да говориш и за вас има... моите!
  • Поклони се,Самоковецо! Всички аплодисменти са за теб!
  • "Душата моя, тялото не пита

    Макар, да е усукана от стрес

    в пазвите на чуждите прелита,

    безсрамно жива- личен интерес."

    Безсрамно живи няма по земята
    (от срам умрели също още няма)
    А важни са сърцето и душата-
    остават вечни техните желания!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...