13.09.2010 г., 20:45

Медена роса

1.8K 0 50

           Медена роса

         Със мед не се?       

     -Лекува диабет!

    *           *           * 

Напява гладната

цигулка на пчела…

стържеща, полети рисува.

Зад плет морала сит заспа,

де музите не съществуват!

 

Душата моя, тялото не пита

Макар, да е усукана от стрес

в пазвите на чуждите прелита,

безсрамно жива- личен интерес.

 

Не, не плътски, чисто платонично,

прескача да бере… зърна узрели. (@

Просто изкуство, няма нищо лично!

Сладко облизва- мислени парцели.

 

Страстите в мен пораждат… буря!

Ръцете търсят кръшния ти стан!

По пъпеш в дланите да туря…

да овършея… целия бостан!

 

В красиви форми на жена,

летяща сладостно рисува-

път към магическа страна

настръхналата пеперуда!

                                        

                                            *

Като мечти в очи навлиза

тестостерон… и ендорфин.

Сладка е вече всяка криза,

а разумът изгубен…

                                  инсулин!

 

 

--------------------------------------------------------------------

                                                  (@- Маймунско… А ?! Може и да не се чете!)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за меденката, Стенли, да ти се връща!
  • Не хлътвай виртуално-ще страдаш хормонално!Медено-сладка вечер!
  • Благодаря, Доче! Сашо, недей така да говориш и за вас има... моите!
  • Поклони се,Самоковецо! Всички аплодисменти са за теб!
  • "Душата моя, тялото не пита

    Макар, да е усукана от стрес

    в пазвите на чуждите прелита,

    безсрамно жива- личен интерес."

    Безсрамно живи няма по земята
    (от срам умрели също още няма)
    А важни са сърцето и душата-
    остават вечни техните желания!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....