18 may 2018, 22:27

Медитация

  Poesía
493 4 5

Не влизайте във мислите си! Оставете

реката им край вас да потече.

С копнежите безумни не спорете,

тревогите мерете " на парче".

 

Безстрастни останете много дълго.

Гмурнете се стремително в покоя,

когато любовта лежи на хълбок

и шепне нежно, нежно на прибоя.

 

Очите затворете и полека

вдигнете се високо над света:

на себе си приятел, лъч, пътека,

напук на всяка пошла суета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "С копнежите безумни не спорете,
    тревогите мерете " на парче"... Много е хубаво, поздравления!
  • Попаднах на един бисер тук "на себе си приятел"! Колко малко хора са приятели със себе си, повечето живеят така, че отдалеч им личи колко се мразят!
  • По-хубаво от Дочето не бих могла да го кажа.
  • Да се погледнеш отстрани и отвисоко...
    И гледката ще бъде без дефекти.
    През погледа избягал от диоптрите
    дори пукнатините са вълшебни...
  • Замислих се: дали със затворни очи човек може да се издигне над света?

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...