Не влизайте във мислите си! Оставете
реката им край вас да потече.
С копнежите безумни не спорете,
тревогите мерете " на парче".
Безстрастни останете много дълго.
Гмурнете се стремително в покоя,
когато любовта лежи на хълбок
и шепне нежно, нежно на прибоя.
Очите затворете и полека
вдигнете се високо над света:
на себе си приятел, лъч, пътека,
напук на всяка пошла суета.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
