theironlady (Златина Георгиева)
216 228
12 ago 2014, 13:00

Мегало 

  Poesía » Civil
563 0 3

Мегало, Мегало!

Момиче на юга,

на созополска къща с чердак,

на бели дантели,

през които прозира

нещо извън кротостта

на паяжини

и мирис на къкрещо сладко.

В синята си рокля с широки поли

тялото ти е още момичешко,

(боли ме за тая крехкост,

боли ме, че може да излинее),

под сламена шапка –

очи – морскосиньо на плиткото...

а в кладенци – семки смокинови

зреят.

Ще втасат греховни и тежки,

ще паднат, Мегало, със тебе,

дано не останеш землиста,

дано не вкопаеш себе си

на брега.

Защо си сменила боите –

дъгата не е

светлосиня, обесваш на нея прането,

щипки в ръцете, вместо море...

Косите – ах, междуметия...

Мегало, Мегало,

телата са стари черупки,

орехов свян и бадемова нега,

повикай лодкаря, повикай го –

скъсай въжето,

само леко ще се порежеш,

инак – няма болка, не викай!

Тръгнете си двамата, тръгвайте,

хайде!

Младостта е пътуване. Спреш ли – смокинята

става дърво на присъдата.

 

 

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??