Отново между четири олющени стени,
дишат хилядите тежки спомени,
които всяка сутрин теб те галят,
и всяка вечер в десет на сънят ти влияят.
И вижда се на лунна светлина,
на отсрещното семейство начертаната съдба,
със мъничка заплата в портмонето,
хранят и отглеждат със любов детето.
А други там седят, говорят,
за поредната бира младежи се борят,
като че ли навън ще идат,
щастието на нощният живот да видят. ...