Отново между четири олющени стени,
дишат хилядите тежки спомени,
които всяка сутрин теб те галят,
и всяка вечер в десет на сънят ти влияят.

И вижда се на лунна светлина,
на отсрещното семейство начертаната съдба,
със мъничка заплата в портмонето,
хранят и отглеждат със любов детето.

А други там седят, говорят,
за поредната бира младежи се борят,
като че ли навън ще идат,
щастието на нощният живот да видят.

Трети пък, възрастни, сгушени
в надеждата останала, от никой неизслушани,
седят и гледат поредните новини,
убийства, грабежи, човешки горчивини.

***

В богатата къща, на етажа последен,
на приглушена светлина, в светът им модерен,
двама влюбени отпиват от горчивото вино,
пред камината, млади, щастливи – като на кино.

А една жена, скърби, огорчена,
от думи тежки и болезнени - наранена,
изправя се бавно тя и рокля черна облича,
позитивното от петъчната вечер извлича.

Всеки между четири стени,
всяка секунда история твори,
върху един под и под един таван,
на бремето сиво и тежко седи в капан.

И от време на време излизаме ние,
за миг от четирите стени всеки се крие,
на улицата стъпваме всички забързани,
сякаш с невидими прегради сме свързани.

Ходим, но спираме се пред нея,
красивата дървена пейка на кея
и гледаме обърканите съдби на хората,
със скръб на сърцето натежава умората.

Последен стих пиша с объркани чувства, облегнат
на стената студена, от мъка засегнат,
от меланхолия по всички вас, потиснат,
между старият под и таван дълбоко притиснат.

Прозря ли човешката съдба най-накрая?
Дали от стени се гради дори рая?
А ада една единствена стена ли е тогава,
щом между цели четири такива щастието се смекчава …