30 dic 2013, 11:59

Между другото

  Poesía » Otra
890 0 16

Между другото


Помъкнали на крехките си гърбове
това, което чака да го свършим
живеем- зле, или добре,
преди да паднем и да се прекършим,

съдбата на избягали от роден дом деца
заради нещо много по-голямо
от любовта на майка и баща,
макар за повечето...  повече от нея, казват, няма.

И сигурно са прави тези дето сочат с пръст
тъгата и умората на волската ни орис.
Хайванска участ, някои от нас, разпъва ни на кръст.
За нея няма как с прилични думи да си поговорим.

И ето ни: засяваме със семенца пръстта
на плодните бразди на даскалските ниви.
Когато ви разказват приказката за страстта
с която сме го правили... едва ли ще сме живи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "съдбата на избягали от роден дом деца
    заради нещо много по-голямо
    от любовта на майка и баща,
    макар за повечето... повече от нея, казват, няма."

    !!!
    Каквото и да кажа, няма да е достойно за този великолепен стих...
  • важното, Светле е че семето е посято...
    някой ден ще поникне, повярвай! друг е въпроса, че може би ние няма да сме живи да видим...
    поздравления за този стих!!!
  • Благодаря Ви! Много!*
  • Ще ми се да кажа, че не е така, ама няма как да го направя

    Нали, знаеш онова, "Прави, каквото трябва, пък да става каквото ще."? Пък останалото - когато - тогава

    Поздрави, Светле.
  • Стихотворението е невевоятно. Поздравления!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...