Dec 30, 2013, 11:59 AM

Между другото

  Poetry » Other
892 0 16

Между другото


Помъкнали на крехките си гърбове
това, което чака да го свършим
живеем- зле, или добре,
преди да паднем и да се прекършим,

съдбата на избягали от роден дом деца
заради нещо много по-голямо
от любовта на майка и баща,
макар за повечето...  повече от нея, казват, няма.

И сигурно са прави тези дето сочат с пръст
тъгата и умората на волската ни орис.
Хайванска участ, някои от нас, разпъва ни на кръст.
За нея няма как с прилични думи да си поговорим.

И ето ни: засяваме със семенца пръстта
на плодните бразди на даскалските ниви.
Когато ви разказват приказката за страстта
с която сме го правили... едва ли ще сме живи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "съдбата на избягали от роден дом деца
    заради нещо много по-голямо
    от любовта на майка и баща,
    макар за повечето... повече от нея, казват, няма."

    !!!
    Каквото и да кажа, няма да е достойно за този великолепен стих...
  • важното, Светле е че семето е посято...
    някой ден ще поникне, повярвай! друг е въпроса, че може би ние няма да сме живи да видим...
    поздравления за този стих!!!
  • Благодаря Ви! Много!*
  • Ще ми се да кажа, че не е така, ама няма как да го направя

    Нали, знаеш онова, "Прави, каквото трябва, пък да става каквото ще."? Пък останалото - когато - тогава

    Поздрави, Светле.
  • Стихотворението е невевоятно. Поздравления!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...