30.12.2013 г., 11:59

Между другото

889 0 16

Между другото


Помъкнали на крехките си гърбове
това, което чака да го свършим
живеем- зле, или добре,
преди да паднем и да се прекършим,

съдбата на избягали от роден дом деца
заради нещо много по-голямо
от любовта на майка и баща,
макар за повечето...  повече от нея, казват, няма.

И сигурно са прави тези дето сочат с пръст
тъгата и умората на волската ни орис.
Хайванска участ, някои от нас, разпъва ни на кръст.
За нея няма как с прилични думи да си поговорим.

И ето ни: засяваме със семенца пръстта
на плодните бразди на даскалските ниви.
Когато ви разказват приказката за страстта
с която сме го правили... едва ли ще сме живи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "съдбата на избягали от роден дом деца
    заради нещо много по-голямо
    от любовта на майка и баща,
    макар за повечето... повече от нея, казват, няма."

    !!!
    Каквото и да кажа, няма да е достойно за този великолепен стих...
  • важното, Светле е че семето е посято...
    някой ден ще поникне, повярвай! друг е въпроса, че може би ние няма да сме живи да видим...
    поздравления за този стих!!!
  • Благодаря Ви! Много!*
  • Ще ми се да кажа, че не е така, ама няма как да го направя

    Нали, знаеш онова, "Прави, каквото трябва, пък да става каквото ще."? Пък останалото - когато - тогава

    Поздрави, Светле.
  • Стихотворението е невевоятно. Поздравления!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...