30.12.2013 г., 11:59

Между другото

896 0 16

Между другото


Помъкнали на крехките си гърбове
това, което чака да го свършим
живеем- зле, или добре,
преди да паднем и да се прекършим,

съдбата на избягали от роден дом деца
заради нещо много по-голямо
от любовта на майка и баща,
макар за повечето...  повече от нея, казват, няма.

И сигурно са прави тези дето сочат с пръст
тъгата и умората на волската ни орис.
Хайванска участ, някои от нас, разпъва ни на кръст.
За нея няма как с прилични думи да си поговорим.

И ето ни: засяваме със семенца пръстта
на плодните бразди на даскалските ниви.
Когато ви разказват приказката за страстта
с която сме го правили... едва ли ще сме живи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "съдбата на избягали от роден дом деца
    заради нещо много по-голямо
    от любовта на майка и баща,
    макар за повечето... повече от нея, казват, няма."

    !!!
    Каквото и да кажа, няма да е достойно за този великолепен стих...
  • важното, Светле е че семето е посято...
    някой ден ще поникне, повярвай! друг е въпроса, че може би ние няма да сме живи да видим...
    поздравления за този стих!!!
  • Благодаря Ви! Много!*
  • Ще ми се да кажа, че не е така, ама няма как да го направя

    Нали, знаеш онова, "Прави, каквото трябва, пък да става каквото ще."? Пък останалото - когато - тогава

    Поздрави, Светле.
  • Стихотворението е невевоятно. Поздравления!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...