29 oct 2013, 21:13

Между два свята

  Poesía
859 0 0

На две места живея едновременно,
на две разделям се.
В два свята съществувам,
постоянно сблъскват се.
Вътрешен и външен свят
мисли, чувства, интереси
срещу общоприети норми
покрити с невидими завеси.
Питам се - А ти къде си?
Аз съм и тук и там
и ти така си, знам.
Емоционален конфликт,
сблъсък на интереси.
Моето лично мнение,
противопоставям се
на общо наставление.
Между два свята живея едновременно,
два свята - една реалност.
Да се водя от свой собствени разбирания
или хорски насадени виждания?
Мисля, че знам кой вариант е най-добрия.
Вслушвам се във вътрешния свят,
където не важат закони.
Имам пълна свобода да
разясня повдигнати въпроси.
Външен свят - един за всички,
вътрешния е в милиарди,
по един за всички.
Това ни прави уникални,
личности индивидуални.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ердал Амедов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...