6 jun 2024, 11:01

Между Марица от ляво и синевата

  Poesía
460 0 0

В предсмъртния спазъм на юлското пладне,
когато Денят си зализва перчема,
готов да се хвърли надолу с главата
между Марица от ляво и синевата.
Слънцето бавно започва да слиза
направо от хълма по смачкана риза.
И Вятърът грабва цигулката стара,
преди да засвири край светофара,
своята малко приспивна балада,
отвъд Хоризонта на път за площада.
Денят си прибира последните грижи
и сяда самичък да се подстриже,
на дървено столче оттатък реката,
между Марица от ляво и синевата.
Бавно припада на лятото здрача,
който наужким тепето прескача,
но гледа единствено само Луната,
която се мъчи да хване гората.
В небето се гонят Звезди и Комети,
макар че Луната навъсено свети.
И още се сърди на всички сезони.
Дървета и камъни. Птици и клони.
Вселената сякаш с балтон се намята
и леко открехва на Изток вратата,
преди да посрещне на прага Луната,
която се връща сама от гората.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ревов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...