1 mar 2018, 10:18

Между нас казано

  Poesía
643 1 3

Прости ми, не съм съвършена,
ти често го използваш срещу мен.
Натякваш слабостта ми и ранена
очакваш да остана в твоя плен.

 

Прощавай, но не мога аз да бъда
представата за примерна съпруга.
Очаквам с радост твоята присъда
тръгни си, намери си просто друга.

 

Прости ми, но ще скрия аз усмивка
зад маската на траур и тъга.
От теб ще си намеря аз почивка
и ще ти сложа хубави рога.

 

Прости ми, но намерих си крилата,
които искаше да ми отнемеш.
Ти и аз сме два различни свята
Аз съм будна, а ти просто дремеш.

 

Прощавай, но какво ли чакаш още,
май сега съм вечната любов,
Устремът ти стана живи мощи
и сега ме гледаш с поглед нов.

 

Ех, какво да правя, влизай в къщи,
Стига рев, сега си като мишка
Вярно спорове едни и същи,
на езика чак излезе  пришка.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Гулериа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...