Прости ми, не съм съвършена,
ти често го използваш срещу мен.
Натякваш слабостта ми и ранена
очакваш да остана в твоя плен.
Прощавай, но не мога аз да бъда
представата за примерна съпруга.
Очаквам с радост твоята присъда
тръгни си, намери си просто друга.
Прости ми, но ще скрия аз усмивка
зад маската на траур и тъга.
От теб ще си намеря аз почивка
и ще ти сложа хубави рога.
Прости ми, но намерих си крилата,
които искаше да ми отнемеш.
Ти и аз сме два различни свята
Аз съм будна, а ти просто дремеш.
Прощавай, но какво ли чакаш още,
май сега съм вечната любов,
Устремът ти стана живи мощи
и сега ме гледаш с поглед нов.
Ех, какво да правя, влизай в къщи,
Стига рев, сега си като мишка
Вярно спорове едни и същи,
на езика чак излезе пришка.
© Таня Гулериа Всички права запазени