1.03.2018 г., 10:18

Между нас казано

639 1 3

Прости ми, не съм съвършена,
ти често го използваш срещу мен.
Натякваш слабостта ми и ранена
очакваш да остана в твоя плен.

 

Прощавай, но не мога аз да бъда
представата за примерна съпруга.
Очаквам с радост твоята присъда
тръгни си, намери си просто друга.

 

Прости ми, но ще скрия аз усмивка
зад маската на траур и тъга.
От теб ще си намеря аз почивка
и ще ти сложа хубави рога.

 

Прости ми, но намерих си крилата,
които искаше да ми отнемеш.
Ти и аз сме два различни свята
Аз съм будна, а ти просто дремеш.

 

Прощавай, но какво ли чакаш още,
май сега съм вечната любов,
Устремът ти стана живи мощи
и сега ме гледаш с поглед нов.

 

Ех, какво да правя, влизай в къщи,
Стига рев, сега си като мишка
Вярно спорове едни и същи,
на езика чак излезе  пришка.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....