14 dic 2008, 23:56

междусезоние

988 0 4

Листопад.

В душите ни е осланено.

В самия край на лятото – студено.

Плахи слънчеви лъчи

 през пролуките на слисани души

А бе зелено –

топло, морско и солено.

Тишина. Есенни стъпки.

Самота, която ни обзема.

А бе зелено!

                  В душите ни е залезно и уморено...

Край на лятото, когато

всичко беше хитово, разголено и охладено!

Край... Начало на студа...

А в душите ни... в душите ни е раздвоено...

Неизбежен край на всичко нажежено...

Есенно... все още не и заледено...

 

 

. . .

Колко е хубав животът! –

без лошите ми мисли...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Златева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така написано...не е бял стих.
    Белият стих е свободно стихосложение,където са важни
    акцентите и паузите,изграждащи ритмиката и интонацията на стиха.
    Много важна е и "ударната" поанта
  • направо ме разбихте!студена пот!и все пак,знам,че пиша добре,ще ви
    предложа още,вярвам,че ще си харесате по нещо вие,читателите тук!а,и

    това след трите точки не е финал, а ...друго нещо,просто друго...
    пожелавам на всички в душите ви да бъде коледно и нажежено през следващите дни!
  • Финалът - също - проплаква за ремонт, според мен!
  • такааа... идеята е добра
    обаче така си я омотала с еднотипната рима, че...
    нали уж "бял стих"?

    "слисани души"/?!/

    "А бе зелено!/В душите ни е залезно и уморено.../Край на лятото, когато/всичко беше хитово, разголено и охладено!/Край... Начало на студа.../ - доста безСмислено според мен.

    предлагам ти да си го четеш и четеш, и четеш... и да вземеш да го оправиш.
    можеш. сигурна съм.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...