14 дек. 2008 г., 23:56

междусезоние

987 0 4

Листопад.

В душите ни е осланено.

В самия край на лятото – студено.

Плахи слънчеви лъчи

 през пролуките на слисани души

А бе зелено –

топло, морско и солено.

Тишина. Есенни стъпки.

Самота, която ни обзема.

А бе зелено!

                  В душите ни е залезно и уморено...

Край на лятото, когато

всичко беше хитово, разголено и охладено!

Край... Начало на студа...

А в душите ни... в душите ни е раздвоено...

Неизбежен край на всичко нажежено...

Есенно... все още не и заледено...

 

 

. . .

Колко е хубав животът! –

без лошите ми мисли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Златева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така написано...не е бял стих.
    Белият стих е свободно стихосложение,където са важни
    акцентите и паузите,изграждащи ритмиката и интонацията на стиха.
    Много важна е и "ударната" поанта
  • направо ме разбихте!студена пот!и все пак,знам,че пиша добре,ще ви
    предложа още,вярвам,че ще си харесате по нещо вие,читателите тук!а,и

    това след трите точки не е финал, а ...друго нещо,просто друго...
    пожелавам на всички в душите ви да бъде коледно и нажежено през следващите дни!
  • Финалът - също - проплаква за ремонт, според мен!
  • такааа... идеята е добра
    обаче така си я омотала с еднотипната рима, че...
    нали уж "бял стих"?

    "слисани души"/?!/

    "А бе зелено!/В душите ни е залезно и уморено.../Край на лятото, когато/всичко беше хитово, разголено и охладено!/Край... Начало на студа.../ - доста безСмислено според мен.

    предлагам ти да си го четеш и четеш, и четеш... и да вземеш да го оправиш.
    можеш. сигурна съм.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...