14.12.2008 г., 23:56 ч.

междусезоние 

  Поезия » Бели стихове
752 0 4

Листопад.

В душите ни е осланено.

В самия край на лятото – студено.

Плахи слънчеви лъчи

 през пролуките на слисани души

А бе зелено –

топло, морско и солено.

Тишина. Есенни стъпки.

Самота, която ни обзема.

А бе зелено!

                  В душите ни е залезно и уморено...

Край на лятото, когато

всичко беше хитово, разголено и охладено!

Край... Начало на студа...

А в душите ни... в душите ни е раздвоено...

Неизбежен край на всичко нажежено...

Есенно... все още не и заледено...

 

 

. . .

Колко е хубав животът! –

без лошите ми мисли...

© Христина Златева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така написано...не е бял стих.
    Белият стих е свободно стихосложение,където са важни
    акцентите и паузите,изграждащи ритмиката и интонацията на стиха.
    Много важна е и "ударната" поанта
  • направо ме разбихте!студена пот!и все пак,знам,че пиша добре,ще ви
    предложа още,вярвам,че ще си харесате по нещо вие,читателите тук!а,и

    това след трите точки не е финал, а ...друго нещо,просто друго...
    пожелавам на всички в душите ви да бъде коледно и нажежено през следващите дни!
  • Финалът - също - проплаква за ремонт, според мен!
  • такааа... идеята е добра
    обаче така си я омотала с еднотипната рима, че...
    нали уж "бял стих"?

    "слисани души"/?!/

    "А бе зелено!/В душите ни е залезно и уморено.../Край на лятото, когато/всичко беше хитово, разголено и охладено!/Край... Начало на студа.../ - доста безСмислено според мен.

    предлагам ти да си го четеш и четеш, и четеш... и да вземеш да го оправиш.
    можеш. сигурна съм.

Предложения
: ??:??