14.12.2008 г., 23:56

междусезоние

991 0 4

Листопад.

В душите ни е осланено.

В самия край на лятото – студено.

Плахи слънчеви лъчи

 през пролуките на слисани души

А бе зелено –

топло, морско и солено.

Тишина. Есенни стъпки.

Самота, която ни обзема.

А бе зелено!

                  В душите ни е залезно и уморено...

Край на лятото, когато

всичко беше хитово, разголено и охладено!

Край... Начало на студа...

А в душите ни... в душите ни е раздвоено...

Неизбежен край на всичко нажежено...

Есенно... все още не и заледено...

 

 

. . .

Колко е хубав животът! –

без лошите ми мисли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Златева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така написано...не е бял стих.
    Белият стих е свободно стихосложение,където са важни
    акцентите и паузите,изграждащи ритмиката и интонацията на стиха.
    Много важна е и "ударната" поанта
  • направо ме разбихте!студена пот!и все пак,знам,че пиша добре,ще ви
    предложа още,вярвам,че ще си харесате по нещо вие,читателите тук!а,и

    това след трите точки не е финал, а ...друго нещо,просто друго...
    пожелавам на всички в душите ви да бъде коледно и нажежено през следващите дни!
  • Финалът - също - проплаква за ремонт, според мен!
  • такааа... идеята е добра
    обаче така си я омотала с еднотипната рима, че...
    нали уж "бял стих"?

    "слисани души"/?!/

    "А бе зелено!/В душите ни е залезно и уморено.../Край на лятото, когато/всичко беше хитово, разголено и охладено!/Край... Начало на студа.../ - доста безСмислено според мен.

    предлагам ти да си го четеш и четеш, и четеш... и да вземеш да го оправиш.
    можеш. сигурна съм.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...