Листопад.
В душите ни е осланено.
В самия край на лятото – студено.
Плахи слънчеви лъчи
през пролуките на слисани души
А бе зелено –
топло, морско и солено.
Тишина. Есенни стъпки.
Самота, която ни обзема.
А бе зелено!
В душите ни е залезно и уморено...
Край на лятото, когато
всичко беше хитово, разголено и охладено!
Край... Начало на студа...
А в душите ни... в душите ни е раздвоено...
Неизбежен край на всичко нажежено...
Есенно... все още не и заледено...
. . .
Колко е хубав животът! –
без лошите ми мисли...
© Христина Златева Всички права запазени
Белият стих е свободно стихосложение,където са важни
акцентите и паузите,изграждащи ритмиката и интонацията на стиха.
Много важна е и "ударната" поанта