изведнъж светът спря

(не да се върти)

а да прави

впечатление

с миризмите си

на тихи страхове

на немощ и безсилие

дебнещи зад ъгли

(без)крайно уморени

или увиснали обесени

дори без капка крясък

с докосване на хора

проимали мечти

убити и родени

сдъвкани, изплюти

и учудващо сами

наново съживени

за да се оцапат

и леко поизмачкат

по пътя, който често

си внушава,

че посоката му

е нагоре

а този свят

между-време-то

умира

и между чаршафите им

няма вече въздух и за него

а те отдавна се събудиха

с опрени гърбове

от прецъфтяла нежност

и по навик

преплетоха ръце