Междувременно
изведнъж светът спря
(не да се върти)
а да прави
впечатление
с миризмите си
на тихи страхове
на немощ и безсилие
дебнещи зад ъгли
(без)крайно уморени
или увиснали обесени
дори без капка крясък
с докосване на хора
проимали мечти
убити и родени
сдъвкани, изплюти
и учудващо сами
наново съживени
за да се оцапат
и леко поизмачкат
по пътя, който често
си внушава,
че посоката му
е нагоре
а този свят
между-време-то
умира
и между чаршафите им
няма вече въздух и за него
а те отдавна се събудиха
с опрени гърбове
от прецъфтяла нежност
и по навик
преплетоха ръце
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бри Анна Всички права запазени
