Меланхолично... (Графоманията не умира.)
Да напиша поредния стих
нямам сили.
И графоманът в мен вече се предава.
Твърде много думи,
твърде малко истини.
Твърде много хора,
заблудени, че са единствени.
Докато докосвах тъмнината,
се вгледах във звука
и разбрах как мирише самотата.
Вкусих аромата
и дочух как се сипе тишината.
Светлината може да си мисли, че е бърза,
но тъмнината винаги пристига първа.
Да убия поредния си неврон
нямам сили.
Нямам сили за нищо.
Меланхолията ми пречи
да пиша лъжи.
Капят твърде много сълзи,
а имам твърде малко кърпички.
Твърде много безсмислени фрази.
Не всеки звук е песен.
Не всеки аромат е парфюм.
Не всяка светлина е слънчева...
Не всеки шум убива тишината...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados
Поздравчета 
