sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
26.10.2009 г., 2:02 ч.

Меланхолично... (Графоманията не умира.) 

  Поезия » Друга
717 0 4

 

Да напиша поредния стих
нямам сили.
И графоманът в мен вече се предава.
Твърде много думи,
твърде малко истини.
Твърде много хора,
заблудени, че са единствени.

 

Докато докосвах тъмнината,
се вгледах във звука
и разбрах как мирише самотата.
Вкусих аромата
и дочух как се сипе тишината.
Светлината може да си мисли, че е бърза,
но тъмнината винаги пристига първа.

 

Да убия поредния си неврон
нямам сили.
Нямам сили за нищо.
Меланхолията ми пречи
да пиша лъжи.
Капят твърде много сълзи,
а имам твърде малко кърпички.
Твърде много безсмислени фрази.

 

Не всеки звук е песен.
Не всеки аромат е парфюм.
Не всяка светлина е слънчева...

 

Не всеки шум убива тишината...

 

 

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??