12 ene 2015, 22:41

Мелодия 

  Poesía
277 0 3

Защо замлъква

стонът на душата?

Защо пресъхва

силата на извора?

И тръгва вятърът

да ни пилее по земята.

И ние водим,

сякаш е царица,

нищетата.

И само в мъката

просветва

спомен,

и само във сълзата -

любовта.

Защо сме тъй осъдени!

Да бродим отделени

от своята душа...

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??