koral (Кирилка Пачева)
387 709
12.01.2015 г., 22:41 ч.

Мелодия 

  Поезия
280 0 3

Защо замлъква

стонът на душата?

Защо пресъхва

силата на извора?

И тръгва вятърът

да ни пилее по земята.

И ние водим,

сякаш е царица,

нищетата.

И само в мъката

просветва

спомен,

и само във сълзата -

любовта.

Защо сме тъй осъдени!

Да бродим отделени

от своята душа...

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??