Едно мерло във чаша от кристал
Душата ми разтърси из основи
Припомни ми, че някой ми е дал
Но не любов, а чашата с отрова

Едно мерло отключи в мене мисли
Зазидани иззад стени огромни
За миг тъга в душата се разлисти
Превзе ме цялата - сърцето помни

Завърнах се в онези топли дни
Когато щастието летеше като песен
Когато бяхме заедно, а не сами
И някак си животът беше лесен

В душата си усещах топлина
Сърцето се събуди за любов
Аз исках да ти подаря света
Но за обичта ми ти не бе готов

Не ме прие във твоето сърце
Остави ме на прага да те моля
Ти цялата любов от мене взе
Любов ми взе, а даде ми отрова

Сърцето не престана да кърви
Душата ми остана разорена
Дори след всички тези дни
Проклинам цялата Вселена

И всяка глътка ме изпраща там
Където никога не се завърнах
Там вече никой не ме чака, знам
Единствено с тъгата се прегърнах

Блести във чашата рубинен цвят
А спомени редят се и ме носят
Към някой по-различен свят
Където хората любов не просят

И ето пия трета чаша вече
Очите ми се пълнят със сълзи
Защото ти не ме желаеш вече
И всички обещания са лъжи...