Едно мерло във чаша от кристал
Душата ми разтърси из основи
Припомни ми, че някой ми е дал
Но не любов, а чашата с отрова
Едно мерло отключи в мене мисли
Зазидани иззад стени огромни
За миг тъга в душата се разлисти
Превзе ме цялата - сърцето помни
Завърнах се в онези топли дни
Когато щастието летеше като песен
Когато бяхме заедно, а не сами
И някак си животът беше лесен ...