12 nov 2006, 15:01

Мерзост

  Poesía
625 0 1
М – оята душа е потънала в сълзи от плачещата ми любов
Е – дна любов – родена в мъка, дишаща в спомени, умираща в самота;
Р – азсеяна в тъмнината като сноп слънчев лъч на милиони посоки като горещи пътеки от сълзи;
З – асенчена от сянка розова като облак дъждовен, но без дъжд по-хладен от леда;
О – бирана от пустото отражение на душата ти в очите ми
С – амо, защото си уплашен от мъката и
Т –ърсиш някой да си плати за болката ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Виж какво забелязах, мило хлапе ! Много си идейна, много образност има в творбите ти, обаче мисля,че не може точно поезия да се нарече това. Казвам ти го като много по-голяма от теб. Ако искаш точно стихове да редиш, тогава направи опит да го направиш както трябва. Просто почети стихове и тук, и в книгите, и се опитай, защото в тебе има заряд, а това не е никак малко. С най-майчински чувства. Петя

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...