Нечакан Месецът изгря,
не беше сърп, а бе погача.
А мойта нива изгоря,
не чака сърп, а два орача!
Един дълбоко да оре,
а друг да сее семена.
Един през зъби да кълне,
а друг да вика пролетта.
Нечакан Месецът изгря,
не беше сърп, а бе погача.
А мойта нива бе мечта,
сега е слог, за нея плача.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse