Нечакан Месецът изгря,
не беше сърп, а бе погача.
А мойта нива изгоря,
не чака сърп, а два орача!
Един дълбоко да оре,
а друг да сее семена.
Един през зъби да кълне,
а друг да вика пролетта.
Нечакан Месецът изгря,
не беше сърп, а бе погача.
А мойта нива бе мечта,
сега е слог, за нея плача.
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
