5 nov 2009, 12:48

Метафорично 

  Poesía
1087 0 15

Усмихна се на утрото сънят

и бързо тръгна, щом усети,

че утро е и нов е пак денят,

и слънцето в прозореца засвети...

А тя, зората, някак си мълчи,

а в нея бързат хиляди въпроси,

поглежда със красивите очи,

каква ли вест  денят ù носи...

Една мечта се спря на моя праг,

повярва си, че е осъществима,

и се понесе до небето чак,

бе сигурна, че теб  те има...

А утрото по своему блести

с чара на наивна малка фея,

денят започва и оповести,

че неповторим е, че живее!

 

 

 

 

 

 

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??