Nov 5, 2009, 12:48 PM

Метафорично 

  Poetry
1088 0 15

Усмихна се на утрото сънят

и бързо тръгна, щом усети,

че утро е и нов е пак денят,

и слънцето в прозореца засвети...

А тя, зората, някак си мълчи,

а в нея бързат хиляди въпроси,

поглежда със красивите очи,

каква ли вест  денят ù носи...

Една мечта се спря на моя праг,

повярва си, че е осъществима,

и се понесе до небето чак,

бе сигурна, че теб  те има...

А утрото по своему блести

с чара на наивна малка фея,

денят започва и оповести,

че неповторим е, че живее!

 

 

 

 

 

 

© Светла All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??