Метафорично
Усмихна се на утрото сънят
и бързо тръгна, щом усети,
че утро е и нов е пак денят,
и слънцето в прозореца засвети...
А тя, зората, някак си мълчи,
а в нея бързат хиляди въпроси,
поглежда със красивите очи,
каква ли вест денят ù носи...
Една мечта се спря на моя праг,
повярва си, че е осъществима,
и се понесе до небето чак,
бе сигурна, че теб те има...
А утрото по своему блести
с чара на наивна малка фея,
денят започва и оповести,
че неповторим е, че живее!
© Светла All rights reserved.
