Nov 5, 2009, 12:48 PM

Метафорично 

  Poetry
1182 0 15
Усмихна се на утрото сънят
и бързо тръгна, щом усети,
че утро е и нов е пак денят,
и слънцето в прозореца засвети...
А тя, зората, някак си мълчи,
а в нея бързат хиляди въпроси,
поглежда със красивите очи,
каква ли вест денят ù носи...
Една мечта се спря на моя праг,
повярва си, че е осъществима,
и се понесе до небето чак,
бе сигурна, че теб те има... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Random works
: ??:??