Докосвам старите стени,
а спомени прелитат като птици във нощта.
В изгубения свят се вглеждам,
години след това.
Животът е оставил своя отпечатък, виждам,
върху нечия душа.
Смъртта ограбила сърцето,
променила е съдба,
и не една.
И очите изгубили са своя блясък,
но аз още виждам онази красота...
© Кристина Антонова Todos los derechos reservados