6 may 2015, 21:55  

Метаморфоза 

  Poesía
324 0 3

Докосвам старите стени,

а спомени прелитат като птици във нощта.

В изгубения свят се вглеждам,

години след това.

Животът е оставил своя отпечатък, виждам,

върху нечия душа.

Смъртта ограбила сърцето,

променила е съдба,

и не една.

И очите изгубили са своя блясък,

но аз още виждам онази красота...

© Кристина Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И тук си добра!
  • Мила, Кристина, търси красотата в живота тя е навсякъде,но трябват обичащи очи , за да я видят!Достоевски е казал,"че красота ще спаси света!" Нека му се доверим!
  • Животът си тече и променя всичко, включително и нас. Важно е в житейското си пътуване през годините да понесем всичко красиво и ценно със себе си. Това, което носим в себе си, то ще ни придружава по-нататък.
    Поздрав за мъдрата творба и нови успехи! Ведър ден !
Propuestas
: ??:??