6 мая 2015 г., 21:55  

Метаморфоза 

  Поэзия
326 0 3

Докосвам старите стени,

а спомени прелитат като птици във нощта.

В изгубения свят се вглеждам,

години след това.

Животът е оставил своя отпечатък, виждам,

върху нечия душа.

Смъртта ограбила сърцето,

променила е съдба,

и не една.

И очите изгубили са своя блясък,

но аз още виждам онази красота...

© Кристина Антонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И тук си добра!
  • Мила, Кристина, търси красотата в живота тя е навсякъде,но трябват обичащи очи , за да я видят!Достоевски е казал,"че красота ще спаси света!" Нека му се доверим!
  • Животът си тече и променя всичко, включително и нас. Важно е в житейското си пътуване през годините да понесем всичко красиво и ценно със себе си. Това, което носим в себе си, то ще ни придружава по-нататък.
    Поздрав за мъдрата творба и нови успехи! Ведър ден !
Предложения
: ??:??