6.05.2015 г., 21:55  

Метаморфоза

464 0 3

Докосвам старите стени,

а спомени прелитат като птици във нощта.

В изгубения свят се вглеждам,

години след това.

Животът е оставил своя отпечатък, виждам,

върху нечия душа.

Смъртта ограбила сърцето,

променила е съдба,

и не една.

И очите изгубили са своя блясък,

но аз още виждам онази красота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И тук си добра!
  • Мила, Кристина, търси красотата в живота тя е навсякъде,но трябват обичащи очи , за да я видят!Достоевски е казал,"че красота ще спаси света!" Нека му се доверим!
  • Животът си тече и променя всичко, включително и нас. Важно е в житейското си пътуване през годините да понесем всичко красиво и ценно със себе си. Това, което носим в себе си, то ще ни придружава по-нататък.
    Поздрав за мъдрата творба и нови успехи! Ведър ден !

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...