6.05.2015 г., 21:55  

Метаморфоза

463 0 3

Докосвам старите стени,

а спомени прелитат като птици във нощта.

В изгубения свят се вглеждам,

години след това.

Животът е оставил своя отпечатък, виждам,

върху нечия душа.

Смъртта ограбила сърцето,

променила е съдба,

и не една.

И очите изгубили са своя блясък,

но аз още виждам онази красота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И тук си добра!
  • Мила, Кристина, търси красотата в живота тя е навсякъде,но трябват обичащи очи , за да я видят!Достоевски е казал,"че красота ще спаси света!" Нека му се доверим!
  • Животът си тече и променя всичко, включително и нас. Важно е в житейското си пътуване през годините да понесем всичко красиво и ценно със себе си. Това, което носим в себе си, то ще ни придружава по-нататък.
    Поздрав за мъдрата творба и нови успехи! Ведър ден !

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...