6.05.2015 г., 21:55 ч.  

Метаморфоза 

  Поезия
344 0 3
Докосвам старите стени,
а спомени прелитат като птици във нощта.
В изгубения свят се вглеждам,
години след това.
Животът е оставил своя отпечатък, виждам,
върху нечия душа.
Смъртта ограбила сърцето,
променила е съдба,
и не една.
И очите изгубили са своя блясък,
но аз още виждам онази красота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Антонова Всички права запазени

Предложения
: ??:??