Откакто спрях да гледам сериали
и почнах пак романи да чета,
аз имах време конят си да впрегна.
И с него да препусна по света!

Развял перчем от карловска тръстика
и стиснал здраво конската юзда,
аз виждам пак България Велика
от билото на Стара планина!

Зората слага сякаш еполети,
а Вятърът се прави на юнак,
откакто дефилира край Огоста.
И носи още българския флаг!

Строяват се войнишките колони
от мечове. И горди знамена!
Гърмят копита! Вдигат се пилони
от билото на Стара планина!

Сърцето ми в гърдите се подпали!
И днеска чувствам друга свобода,
откакто спрях да гледам сериали.
И почнах пак романи да чета!