17 jun 2010, 9:53

Метаморфози

  Poesía » Otra
1.3K 0 2

Била съм някога море -

бушуващо и страстно,

превърнах се в море -

ту кротко, ту опасно.

И ето, в миг случаен

превърнах се в русалка,

а после, в ден незнаен,

станах лодка малка.

И в чайка се превърнах,

очакваща пасажа

за своя нощен пир.

В скала се аз превърнах,

загледана в безкрая -

необятна морска шир.

И в котва се превърнах,

на близките си- в котва,

надеждна, силна, здрава.

Дано да издържа!

Била съм аз корава,

каква е таз лъжа?

Все плувам към безкрая

ту риба, ту вълна...

Каква ще съм - не зная.

Кога ще съм жена?!

 

 

публикувано в "И тръгнахме, понесли своя кръст"- 2004 г.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенелопи Клисурска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесвах гладкия ти стих - чете се на един дъх! Добре дошла, не съм те засичал досега!
  • Хубава идея! Много ми допадна! Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...