Метаморфози
Била съм някога море -
бушуващо и страстно,
превърнах се в море -
ту кротко, ту опасно.
И ето, в миг случаен
превърнах се в русалка,
а после, в ден незнаен,
станах лодка малка.
И в чайка се превърнах,
очакваща пасажа
за своя нощен пир.
В скала се аз превърнах,
загледана в безкрая -
необятна морска шир.
И в котва се превърнах,
на близките си- в котва,
надеждна, силна, здрава.
Дано да издържа!
Била съм аз корава,
каква е таз лъжа?
Все плувам към безкрая
ту риба, ту вълна...
Каква ще съм - не зная.
Кога ще съм жена?!
публикувано в "И тръгнахме, понесли своя кръст"- 2004 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пенелопи Клисурска Всички права запазени
