Метаморфози

17.06.2010 г., 9:53 ч.

Поезия » Друга

963 0 2

Била съм някога море -

бушуващо и страстно,

превърнах се в море -

ту кротко, ту опасно.

И ето, в миг случаен

превърнах се в русалка,

а после, в ден незнаен,

станах лодка малка.

И в чайка се превърнах,

очакваща пасажа

за своя нощен пир.

В скала се аз превърнах,

загледана в безкрая -

необятна морска шир.

И в котва се превърнах,

на близките си- в котва,

надеждна, силна, здрава.

Дано да издържа!

Била съм аз корава,

каква е таз лъжа?

Все плувам към безкрая

ту риба, ту вълна...

Каква ще съм - не зная.

Кога ще съм жена?!

публикувано в "И тръгнахме, понесли своя кръст"- 2004 г.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Kataneca (Русин Катански)

2010-06-18T01:20:42+03:00

Харесвах гладкия ти стих - чете се на един дъх! Добре дошла, не съм те засичал досега!
stel88 (Стеляна)

2010-06-17T12:09:32+03:00

Хубава идея! Много ми допадна! Поздрав!