Ми тъй, де...
Усещам, че съм някак нереална.
Почти, като в пустинята мираж.
Обичам да се губя постоянно
и холограмно да се появя…
Дали ми дават жичките накъсо,
от лятото тропическо у нас?!
Или пък, Слънчо, облачно навъсен,
навярно ме е треснал с точен пас.
Не знам бе, но съм нереална…
Поглеждам си ръката и крещя.
То, не ръка, а силует нетраен
трепти със извънземна честота.
Та, взех да се замислям вече,
дали не идвам някъде от Там?!
Едно, почти зеленичко човече,
с една, почти зеленичка глава…
Или това е, или пък дъждовно,
съм почнала да плесенясвам май,
защото ме вали така редовно,
че искам да мигрирам във Дубай.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Керанка Иванова Todos los derechos reservados
За Хавай на същата сметка ли?
