Ми тъй, де...
Усещам, че съм някак нереална.
Почти, като в пустинята мираж.
Обичам да се губя постоянно
и холограмно да се появя…
Дали ми дават жичките накъсо,
от лятото тропическо у нас?!
Или пък, Слънчо, облачно навъсен,
навярно ме е треснал с точен пас.
Не знам бе, но съм нереална…
Поглеждам си ръката и крещя.
То, не ръка, а силует нетраен
трепти със извънземна честота.
Та, взех да се замислям вече,
дали не идвам някъде от Там?!
Едно, почти зеленичко човече,
с една, почти зеленичка глава…
Или това е, или пък дъждовно,
съм почнала да плесенясвам май,
защото ме вали така редовно,
че искам да мигрирам във Дубай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Керанка Иванова Всички права запазени
За Хавай на същата сметка ли?
