18 feb 2018, 19:07

Мида

  Poesía
743 0 0

За спомен от брега ти - взех си мида  

къс море да имам, щом си ида!

Взирах се в вълните ти пенливи,

сребреещи от слънцето - красиви,

зареждащи душата ми с огниво, 

сърцето ми да бъде пак щастливо!

Понесох те със себе си в шепи, 

да потушавам с тебе пламъци нелепи, 

избухващи в словесни пепелища, 

човек - човека с думи щом разнищва... 

От блясъка ти взех си в очите! 

Тъгата си удавих сред вълните! 

 

Пренесох те в дома си в морска мида, 

да имам къс от тебе щом си ида! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

17.02.2018год.

МаЖор 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...