Мида

За спомен от брега ти - взех си мида  

къс море да имам, щом си ида!

Взирах се в вълните ти пенливи,

сребреещи от слънцето - красиви,

зареждащи душата ми с огниво, 

сърцето ми да бъде пак щастливо!

Понесох те със себе си в шепи, 

да потушавам с тебе пламъци нелепи, 

избухващи в словесни пепелища, 

човек - човека с думи щом разнищва... 

От блясъка ти взех си в очите! 

Тъгата си удавих сред вълните! 

Пренесох те в дома си в морска мида, 

да имам къс от тебе щом си ида!