18 февр. 2018 г., 19:07

Мида

749 0 0

За спомен от брега ти - взех си мида  

къс море да имам, щом си ида!

Взирах се в вълните ти пенливи,

сребреещи от слънцето - красиви,

зареждащи душата ми с огниво, 

сърцето ми да бъде пак щастливо!

Понесох те със себе си в шепи, 

да потушавам с тебе пламъци нелепи, 

избухващи в словесни пепелища, 

човек - човека с думи щом разнищва... 

От блясъка ти взех си в очите! 

Тъгата си удавих сред вълните! 

 

Пренесох те в дома си в морска мида, 

да имам къс от тебе щом си ида! 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Божкова Все права защищены

17.02.2018год.

МаЖор 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...