Мидичка за спомен
Пак си отива прекрасното лято,
с детската глъчка и птичето ято,
топлите плажове, дългите нощи,
ласките, търсещи още и още!
В джоба си мидичка пазя последна,
спомням си лятото, щом я погледна!
Търкам я някога, сякаш с магия
искам завинаги там да се скрия.
Искам да бъда пак малката фея,
с късата рокличка с точки по нея,
пак да се скитам по улички, дето
всяка извежда почти до морето!
Ето, в ръката си мидичка стискам,
но да ме върне назад тя не иска!
Други са хората, други са къщите,
само мечтите останаха същите!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елка Тодорова Todos los derechos reservados
